Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?
Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.
Вятърскорост, м/секПорив на вятъра, м/секАтмосферното налягане, гПаОтносителна влажност на въздуха, %Облачно, %Сума на валежите, мм.Вълнение в морето, височина на вълните до, м.Видимост, %
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Максим Горки пише, че никой не може да се сравни с Чехов по писане за обикновените неща.
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
- Ели е умно и много работливо момиче, а Митко не ѝ помага почти за нищо, само се занимава с глупости, ето и сега се затънали работа, той отива хижа да ремонтира с тия неговите.
Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!
Промени размера Аа Аа Аа Аа Аа Сподели Вземи линк
— Грация, синьоре — избъбрах към двамата „злодейци“, които сега играеха ролята на мои спасители, крайно покъртен от страха, от смайване и от благодарност…
Райна Кабаиванска: Без вземане-даване на емоция в преподаването на музика не може
Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.
- Гледай к’ва путка приятел! Първоначалния шок у Жоро премина изцяло и се смени с пълна възбуда.
Имаше косъмчета около ануса. Съскаше през зъби и си търкаше путката. Каза, че и е хубаво, но не може да свърши втори път. Тогава и аз свърших с дълги откоси навътре ??????? ?? ???? в гъза и. Беше някак примитивно и перверзно, с миризмите от склада.